Колко Е Важно Да Бъдеш Невъзпитан oт Socialbee.bg

Лятна градска сутрин, сложила съм жълта рокля за тонус и следвам разни дзен-от ден-до-пладне съвети за позитивен старт на деня.

На вратата на входа се засичам с възрастен мъж. Какво са ни учили – хората се поздравяват, особено възрастните, които винаги гледат на нас младите подозрително снизходително. „Добро утро”, чурликам аз. Мълчание и изпитателен поглед. Не! Сърдит поглед или безразличен, но пък пълен с очакване на нещо. „Възпитано е да се поздравява, добро утро”, решавам да бъда категорична в проявата на съседска толерантност. „Мхххмм ггггррррр” – това излиза от дълбините на душата и гърлото на високия човек, който ми обръща гръб.

hunger-413685_1280
Добре, може да не е в настроение. Втори шанс да усетят добротата ми получава кондукторката в автобуса. „Заповядайте, нямам по-дребни”, извинявам се аз вежливо, подавайки банкнота от 10 лв. „Как все нямате по-дребни, аз да не съм банка, като ми се качвате всички така, кво ми ги размятате тези пари”. Ама каква съм и аз бе, да й нарушавам на жената така спокойствието и монетния баланс за деня.
Всички тези житейски ситуации са в рамките на 30 минути – от вкъщи до офиса. Oстаналата част от деня няма да преразказвам, вярвам, че и вие имате много да споделите по темата. Затова колкото и да четем литература от типа на „Силата на позитивното мислене”, тя определено не помага срещу „Силата на всенародната простотия”.

lonely-814631_1280

Какво се случва с възпитанието, с „вълшебните” както ни учиха думи като малки „моля”, „благодаря”, „ако обичате”, „довиждане”, „хубав ден”? Любимите ми разговори са между ученици, които смятат, че е куууулл да говорят на „Аре мааааа” и „чули ма бееее”. Изключително оставам изненадана, ако някой ми отвори и задържи врата в магазина или ми пожелае хубав ден, защото това вече почти не ми се случва. Затова и простете, че не проявявам голям респект към своите сънародници и все се дивя на испански, италианци и англичани, които поздравяват винаги непознатите. Къде от куртоазия, където лицемерно, къде под влияние на кана вино, но пак много по-добре от нищо.




11865063_864050620298489_669507678_o

 

Колкото до децата – нямам такива все още, но ставам свидетел как съседските душат котки, псуват като каруцари, подиграват се на хора с недъзи или огъват предния капак на колата на родителите ми (прясна случка от преди месец, завършила с нагло хилене и ремонт в сервиза). Тези малчугани или тийнейджъри с претенции или копират поведението и репликите на своите родители, или тези на свои връстници, или вече и аз не знам какво се случва в този свят.
Липсата на възпитание е станала почти задължителен аксесоар, който удобно пасва на всеки, които реши, че си е много модерно да си нагъл простак. Клишетата са такива, защото всъщност отразяват реалността – „С нахалство към прогрес”.
Но защо пък и ние, хората, които сме всъщност с нормални обноски, ( каквито вярвам, че сте и вие, които чете този текст), да падаме на нивото на останалите? И аз понякога си псувам наум или пък гледам лошо. Много приятели ще потвърдят, че в последно време съм склонна директно да си казвам мнението при кофти обслужване в заведение, при некоректно отношение. Но все още възпитаните, вълшебни думи, са част от ежедневния ми речник и си ги използвам с удоволствие. Защото те са създадени за това – да убиват простотията, която ходи по хората.

Източник – http://socialbee.bg/




You must be logged in to post a comment Login