LCHF – революция в диететиката?

В наши дни голяма част от лекарите и диетолозите продължават да са в плен на парадигмата за вредата от мазнините, особено на наситените, за човешкото здраве. Сатанизирането на последните води началото си от американския учен д-р Ансел Кийс, който през 1958 г. откри корелация между честотата на сърдечносъдовите заболявания и количеството на консумираните мазнини. Странно защо ученият изследва тази зависимост в 22 страни, а публикува резултатите само за седем от тях, сред които и САЩ, оказали се на върха на класацията. (Всъщност в останалите 15 подобна зависимост просто не се е наблюдавала…)

Според д-р Кийс основната вреда от наситените мазнини се дължи на факта, че чрез тях в организма попада един стерол с респектиращо название – холестерол, който запушва кръвоносните съдове и е истинската причина за атеросклерозата, инфаркта и инсулта. През 80-те години на миналия век подетата от средствата за масова информация отвъд Океана яростна кампания срещу мазнините и холестерола достигна своя апогей. Няколко години по-късно истерията прекоси океана и заля целия свят.

Лекарите и диетолозите единодушно обявиха за табу месото, яйцата, сланината и млечното масло,
както и всички храни, съдържащи холестерол, и тяхната консумация се превърна едва ли не в смъртен грях.
Както е известно, основни източници за получаване на енергия в човешкия организъм са мазнините (9 ккал/г) и въглехидратите (4 ккал/г). Организмът използва белтъчините за тази цел едва след изразходване на всички запаси от въглехидрати и мазнини, например след продължително гладуване. Т.е. с премахването на мазнините от ежедневното меню те трябваше да се заменят с… въглехидрати. Това се оказа изключително изгодно и печелившо за хранителната индустрия. В резултат за кратко време пазарът буквално беше залят от „полезни” храни, съдържащи евтините суровини захар, брашно и вода, допълнени с невероятен набор от достижения на синтетичната химия – оцветители, подобрители, стабилизатори, консерванти и т.н.

Вследствие на това световната годишна консумация на захар на глава от населението достигна „космически” стойности – например в Швеция 45 кг, а в САЩ над 65 кг!
А само преди столетие тя е близо 20 пъти по-ниска. За съжаление очакванията, че в резултат на антихолестеролната кампания светът ще стане по-здрав, въобще не се оправдаха. Нещо повече, те претърпяха пълен крах!

Поддавайки се на страха пред холестерола, светът стремглаво се понесе към катастрофата – метаболитния синдром и чудовищната епидемия от наднормено тегло и затлъстяване. Броят на жителите на планетата с наднормено тегло и затлъстяване вече надминава 2 милиарда и сто милиона! В САЩ, флагмана в битката срещу мазнините и холестерола, цифрите са повече от ужасяващи – над 34% затлъстели и още толкова с наднормено тегло. Невероятен „прогрес” беше отбелязан и в разпространението на диабет тип II. По данни на Световната здравна организация през 1985 г. (в началото на антихолестеролната кампания) броят на заболелите в света е 30 милиона, през 1995 г. – 135 милиона, а през 2010 г. – 285 милиона.
Прогнозата за 2030 г. е 438 милиона!

Логичен е въпросът „Защо се случва всичко това, къде сгрешихме?” Най-напред плахо, а впоследствие все по-настойчиво в света на науката започнаха да се чуват и гласове, които, основавайки се на множество наблюдения, подложиха на съмнение парадигмата за вредата от холестерола и наситените мазнини. Така постепенно се роди едно ново движение в диететиката, една нова парадигма – LCHF, чийто най-горещ защитник и популяризатор е шведският лекар д-р Андреас Енфелд. Абревиатурата LCHF означава Low Carb High Fat, т.е. малко въглехидрати и много мазнини. Звучи кощунствено, нали?

Основните идеи на тази революционна диета шведският учен излага в книгата си „Революция в храненето. LCHF. Диета без глад”, публикувана през 2011 г., която за кратко време се превърна в световен бестселър. Основната идея, защитавана от автора, е, че човешките гени, управляващи метаболизма, са формирани преди милиони години, когато нашият прародител се е хранил единствено с месо, риба, яйца, плодове и ядки,
т.е. с неща които е добивал чрез лов или намирал в природата. Бедата започва с развитието на земеделието преди 8-9 хиляди години, когато човекът започва да отглежда житни култури (пшеница, ръж, ечемик, царевица, ориз), а по-късно картофи, захарна тръстика, цвекло и т.н., в резултат на което коренно се променя неговият рацион.




Истински крах за човешкия метаболизъм сътворил немският учен Андреас Маркграф, който в средата на XVIII век открил, че цвеклото съдържа значително количество от скъпия към този момент еликсир – захарта, добивана в страните на Изтока единствено от тръстиката, която обаче не виреела в Стария континент. През 1801 г. с подкрепата на пруския крал Фридрих Вилхелм ученикът на Маркграф Франц Ахард построил първия завод за производство на захар от захарно цвекло. Духът бил изпуснат от бутилката.

В последвалите столетия в менюто на човека трайно се настаняват въглехидратите под формата на захар или нишесте –
основна съставка на брашното, добивано от житните култури, ориза и картофите. Под действието на ензимите в човешкия организъм захарта се разпада на съставните ѝ части – глюкоза и фруктоза. В резултат на разпадането на нишестето в организма се надига истинска вълна от глюкоза, която го залива и насочва метаболитните процеси в него във възможно най-неблагоприятната посока. За пренастройване на човешките гени да управляват подобни радикални изменения в хранителния рацион са нужни стотици хиляди, може би милиони години. С гените от каменния век, с които съвременният човек разполага, организмът не може да се справи и да утилизира огромното количество глюкоза от натрапените му въглехидрати, което води до срив, до катастрофа в неговия метаболизъм. В какво се изразява тази катастрофа?

Една от основните причини е инсулинът, хормонът, който съдейства за усвояване на глюкозата от клетките на черния дроб
и мускулите и превръщането ѝ в запасния полизахарид гликоген. Освен тази си функция инсулинът способства за натрупване на мастни тъкани (следователно за повишаване на телесната маса!), поставяйки ги „под ключ”, т.е. правейки ги недостъпни за използване от организма. Наред с това вълната от инсулин, която залива тялото, способства за неоправдано активизиране на ензима с витиевато наименование 3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А редуктаза, който е отговорен за синтеза на холестерола в клетките. Както е известно, основната част (над 80%) от холестерола, едно от най-ценните вещества в човешкия организъм, се произвежда от неговите клетки. Т.е. не мазнините, които консумираме, а голямото количество въглехидрати води до повишаване на нивото на холестерола в организма!

Това означава, че следва радикално да преосмислим вижданията си за здравословните храни,
за здравословното хранене и за ролята на основните компоненти на храните – въглехидрати, липиди и протеини, за човешкото здраве. Това, което е по силите на всеки от нас, е да промени своя хранителен режим, поставяйки го в съответствие с генетичните заложби на организма. Повече мазнини и колкото се може по-малко въглехидрати! Ако ги избегнете напълно (т.е. без захар, тестени изделия, ориз и картофи) и консумирате без ограничения храни, съдържащи протеини и мазнини, за седмица-две ще понижите телесното си тегло с до 2-3 килограма, бидейки сити и преливащи от позитивна енергия.

Ако продължите в упорството си, след няколко месеца ще се сдобиете с мечтаната идеална фигура. Като правило младите отслабват по-бързо, а жените в напреднала възраст – по-бавно. За съжаление животът е тъй несправедлив… При хората с нормално тегло подобна промяна на хранителния режим се отразява единствено в подобряване на самочувствието и увеличаване на жизнените сили.

Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. „Животът днес“, са събрани в книгата „Мантри за здраве и дълголетие“, която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.

Източник: Животът днес




You must be logged in to post a comment Login