Всички Страхове* от socialbee.bg

Докато си пиех ментата на плажа на „Смокиня” миналата неделя, неволно обсъждайки трети човек с моя приятелка, се върнах назад към важен период от живота ми. Това да заживееш с някого.

Нямам предвид като съквартиранти в блок в Студентски град, а като мъж и жена, като влюбени, млади (или не толкова) „гълъбчета”. Така, от дума на дума на плажа, си припомних каква „дива коза” както казва майка ми бях и как днес всички страхове са се изпарили. Или поне най-големите и безсмислени от тях. От разговори с други жени ми става ясно, че не съм била сама в тази си лудост. И все пак – семейният живот е едно голямо пътешествие. И всеки се надява билетът за него да си остане еднопосочен.

Много шум за нищо

Помня предложението за съвместно съжителство, което от отсрещната страна дойде съвсем естествено, забавно и непринудено. Моята реакция – пълна липса на говорна комуникация и скоростно сядане на заведение за потушаване на емоциите с няколко чаши вино. Смятам, че въпросът вече не е „Какво искат жените”, а „От какво ги е страх жените?” Предвид динамичния ми живот, многото познанства и приятелства, мога да заявя, че повечето жени днес отлагат съжителството с мъж. Да, един дълъг списък веднага се зарежда в главата – рано е, познаваме се отскоро, много сме различни, трябва да правя компромиси…. Моята girl-732319_1280крещяща аларма беше „Трябва да ставам домакиня и да бъде по-отговорна”, следваше голям предупредителен знак „Ами ако изобщо не се разбираме” и завършваше с трагедията „Ако се разделим?!”. Година и малко отгоре ви споделям, че няма нищо смъртоносно в съвместния живот, жива и здрава съм, щастлива и обичана.
Страхът и разните мисли от типа на статия в „Космополитън” са само в главите ни и се изпаряват, щом почувстваш новото място като свой дом. Разбира се, правя важно уточнение, че и човекът до теб трябва да ти помогне да преминеш плавно през леко стряскащите, но приятни промени в живота. Един такъв например е хлопването на вратата, оставянето на багажа, учудените погледи и синхронният въпрос „Ами сега какво ще правим”.

Ролята на жертва




„Неволята учи” е философия, която моят приятел често споменава и все повече се убеждавам в практичното й приложение. Не ме е срам да кажа, че допреди да се пренесем в новото жилище, не знаех как се пуска пералня. Не защото е сложен, ядрено-химичен процес, а защото не ми се беше налагало да го правя. Вярвам, че едни от най-щастливите хора от моя възрожденски процес са родителите ми. Не можех да правя толкова много неща вкъщи, а можех да правя още толкова на работа, с приятели и в други ситуации.

11103991_831228633580688_1384851053_nДнес съм приятно изненадана от себе си, защото избрах да се науча, но да остана същия човек по душа и по характер, може би с някой друг изгладен ръб. Готвя, чистя, подреждам, грижа се за дома си, но не съм в ролята на „горката домакиня”. Вайкане, мрънкане, тръшкане – всичко това няма да доведе до нищо добро във вашите отношения. Ако мъжът до вас е този, който ви обича и ви прави щастлива, то във всичко може да се намери баланс и да не се изпада до истории във вестник „Лична драма”.

Казано накратко

С този преразказ с елементи на разсъждение исках да обясня, ако е възможно на всички момичета и жени, които бързат за мола и поредната вечеря навън, но не бързат да се приберат при някого, че съвместният живот всъщност е толкова забавен, колкото женска почивка на море. Толкова хубав, колкото сами си го направите. Толкова сериозен, колкото сериозно и важно е семейството. И толкова успешен, колкото и двамата решите да бъде.

*Заглавието е взаимствано от американски филм от 2002 г. в жанр екшън/политически трилър, базиран на едноименния роман на Том Кланси

Източник – http://socialbee.bg/



You must be logged in to post a comment Login